д-р Майкъл Нютън - ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ

Пътят на душите - д-р Майкъл Нютън
on-line четене на текстове

 

Описания на духовния свят

ВЪВЕДЕНИЕ


коментирай статията във фейсбук Страхувате ли се от смъртта? Чудите ли се какво ще стане с вас след като умрете? Възможно ли е да прите­жавате душа, която е дошла от някъде другаде и която ще се завърне там след като тялото ви умре, или това е просто самозалъгваме, защото се страхувате?
Парадоксално е, че хората са единствените същес­тва на Земята, които трябва да потискат страха от смъртта, за да могат да водят нормален живот. И въп­реки това, нашият биологичен инстинкт никога не ни позволява да забравим тази последна опасност за наше­то съществуване. Колкото повече остаряваме, толкова по-често сянката на смъртта обсебва нашето съзнание. Дори вярващите се страхуват, че смъртта е краят на човешкото съществуване. Нашият огромен ужас от смъртта ни навява мисли за небитието на смъртта, която ще сложи край на всички връзки със семейството и приятелите. Смъртта кара всичките ни земни цели да изглеждат безсмислени.
Ако смъртта беше краят на всичко за нас, то тогава животът наистина щеше да бъде безсмислен. Но някаква сила вътре в нас позволява на хората да си представят един друг свят и да долавят някаква връзка с по-висша сила и дори с една безсмъртна душа. Ако ние наистина имаме душа, тогава къде отива тя след смъртта? Дейс­твително ли извън нашата физическа Вселена съществува някакъв вид небесно царство, пълно с разумни души? Как изглежда то? Какво правим, когато се озовем там? Има ли някакво върховно същество, което да отговаря за този рай? Тези въпроси са стари колкото самото човечество и все още остават мистерия за повечето от нас.
За повечето хора истинските отговори за мистери­ята на живота след смъртта остават заключени зад духовна врата. Това е така, защото ние имаме заложена по рождение амнезия по отношение на нашата душевна самоличност, която на съзнателно ниво помага за сливането на душата и човешкия ум. През последните ня­колко години се публикуват много истории за хора, които са били мъртви за кратко време и след това отново са се върнали към живота и които разказват, че са видели дълъг тунел, ярки светлини и че дори са се срещнали за малко с приятелски настроени духове. Но нито един от тези разкази, описани в много книги за прераждането, не ни е дал нещо повече от един бегъл поглед към всичко онова, което трябва да се знае за живота след смъртта.
Тази книга е проникновен дневник за духовния свят. Тя предлага поредица от истории по истински случаи, които разкриват в най-големи подробности какво става с нас, когато животът ни на Земята свърши. Ще бъдете отведени зад духовния тунел и ще влезете в самия духо­вен свят, за да научите какво се случва с душите преди окончателно да се завърнат на Земята в друг живот.
Аз съм скептик по природа, въпреки че съдържани­ето на книгата ще опровергае това мое твърдение. Като съветник и хипнотерапевт аз съм специалист по моди­фикация на поведението с цел лечение на психически разстройства. Голяма част от моята работа включва бързо когнитивно преструктурализиране с пациентите като им помагам да свържат мисли и чувства, за да поддържат едно нормално поведение. Заедно ние разк­риваме значението, функцията и последиците от техните убеждения, тъй като аз приемам, че психичните пробле­ми не са плод на въображението.
В началото на моята практика се противопоставях на молбите на хората да изследваме миналите им прераждания, тъй като бях ориентиран към традиционната терапия. Докато използвах хипнозата и техники за регресия, за да определя произхода на обезпокоителните спомени и травми от детството, смятах, че всеки опит да се достигне до един предишен живот би бил в разрез с общоприетото и с обективността. Интересът ми към прераждането и метафизиката се изразяваше само в интелектуално любопитство до момента, когато започ­нах да работя с млад мъж, който трябваше да се справи с една своя болка.
Клиентът се оплакваше, че още от раждането си изпитва хронична болка в дясната половина на тялото. Едно от средствата в хипнотерапията за справяне с болката е насочването на субекта към засилване на бол­ката, така че той или тя да могат да се научат и да отслабват страданието и така да придобият контрол върху него. По време на един от сеансите ни, включващ усилване на болката, този мъж си представи, че е бил прободен с нож, за да пресъздаде своите мъки. Търсейки първопричината за тази представа, аз в края на краищата разкрих негов минал живот като войник от Първата световна война, който е бил убит от байонет във Фран­ция, и ние успяхме да елиминираме болката изцяло.
Окуражаван от моите клиенти, започнах да експери­ментирам като връщах някои от тях далеч назад във времето преди последното им раждане на Земята. В началото се безпокоях, че съчетаването на настоящите нужди, убеждения и страхове на пациента ще породи въображаеми спомени. Не след дълго обаче осъзнах, че нашите дълбоки спомени предлагат поредица от минали преживявания, които са прекалено истински и свързани, за да бъдат пренебрегвани. Започнах да разбирам колко важна от терапевтична гледна точка е връзката между телата и събитията от наши предишни прераждания и това, което сме ние днес.
След това неочаквано се натъкнах на изключително откритие. Разбрах, че е възможно да се надникне в духовния свят чрез мислите на пациент под хипноза, които можеше да ми разкаже за живота между земните животи.
Случаят, който отвори за мен вратата към духовния свят, касаеше жена на средна възраст, която беше изк­лючително податлива на хипноза. Тя ми беше говорила за чувството си на самота и изолация през този делика­тен етап, когато човек е престанал да си спомня своя най-скорошен минал живот. Този необичаен индивид почти самостоятелно се вмъкна в най-висшето състоя­ние на променено съзнание. Без да осъзнавам, че съм подал извънредно кратка команда за това действие, й предложих да отиде до източника, довел до загуба на общуването. В същия момент по невнимание използвах една от ключовите думи за възбуждане на духовните спомени. Попитах я също дали е имала определена група приятели, които й липсват.
Внезапно пациентката ми започна да плаче. Когато я насочих да ми каже какво е станало, тя избъбри: "Лип­сват ми някои приятели от групата и затова съм толкова самотна на Земята." Бях объркан и продължих да я разпитвам за това къде всъщност се намира тази група приятели. "Тук, в моя постоянен дом", отговори тя прос­то, "и точно сега ги виждам всичките!"
След като приключих с тази пациентка и отново прослушах нейните записи, разбрах, че откриването на духовния свят включва разширяване на регресиите за минали прераждания. Има много книги за предишни прераждания, но не можах да намеря нито една, в която да се говори за нашия живот като души или как е пра­вилно да приемаме духовните спомени на хората. Реших сам да проведа изследването и чрез практиката придо­бих по-голямо умение да навлизам в духовния свят пос­редством моите пациенти. Научих също така, че да намериш тяхното място в духовния свят има далеч по-голям смисъл за хората, отколкото да разказваш за техните предишни животи на Земята.
Как е възможно да достигнеш душата чрез хипноза?
Представете си, че разумът има три концентрични кръ­га, всеки следващ по-малък от предишния и разположен в него, разделени само чрез слоевете на свързаните разум-съзнание. Първият външен слой представлява съзнател­ния разум, който е нашето критично, аналитично, мисле­що начало. Вторият слой е подсъзнанието, където първо­начално отиваме при хипноза, за да проникнем в хранили­щето за всички спомени за неща, които някога са ни се случвали в този и в предишни животи. Третото, най-вът­решното ядро, е това, което днес наричаме свръхсъзнателен разум. Това ниво разкрива най-висшия център на Аза, където ние се явяваме израз на една по-висша сила.
В свръхсъзнанието се помещава нашата истинска самоличност, подсилена от подсъзнанието, което съ­държа спомените на многото променящи се Аз-ове, приемани от нас в предишните ни човешки тела. Свръх­съзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа. Свръхсъзнателният разум представлява нашия най-висш център на знания и перспективи и цялата моя информа­ция за живота след смъртта идва от този източник на разумна енергия.
Доколко логична е употребата на хипноза за разкри­ване на истината? Хората, подложени на хипноза, нито сънуват, нито халюцинират. Ние не сънуваме в хронологическа последователност, нито халюцинираме в непос­редствено състояние на транс. Когато пациентите са пос­тавени в транс, честотата на техните мозъчни вълни нама­лява от Бета - състоянието на будност - и минавайки през междинния Алфа етап, достига различни нива в Тета обх­вата. Тета е хипноза - не сън. Когато спим, ние се нами­раме в крайния Делта етап, където съобщенията от мозъка се отвеждат в подсъзнанието и получават израз в нашите сънища. В Тета обаче съзнателният разум не е подсъзна­ние, затова ние можем да получаваме и да изпращаме съобщения като всичките канали на паметта са отворени.
След като изпаднат в хипноза, хората описват кар­тините, които виждат, и диалога, който чуват в своя подсъзнателен разум, като чисти наблюдения.При отго­вор на въпроси, пациентите не могат да лъжат, но могат погрешно да интерпретират нещо, видяно в техния под­съзнателен разум, точно както правим, когато сме в съзнание. Когато хората са под хипноза, те имат проб­леми при установяването на връзка с нещо, което не вярват, че е истина.
Някои критици на хипнозата вярват, че пациентът в транс ще фабрикува спомени и ще се влияе в отговорите, за да усвои теоретичната структура, предложена му от хипнотизатора. Смятам, че такова обобщение е погрешна предпоставка. В моята работа третирам всеки случай все едно, че чувам информацията за пръв път. Ако пациентът беше в състояние да преодолее процедурата по хипнотизирането по някакъв начин и да построи преднамерена фантазия за духовния свят или да прави свободни асоци­ации от предварително зададени идеи за неговия задгро­бен живот, тези отговори скоро щяха да влязат в проти­воречие със сведенията от другите ми случаи. Още в началото на практиката си научих стойността на внима­телния кръстосан разпит и не съм открил доказателство, че някой подправя своите духовни преживявания, за да ми достави удоволствие. На практика пациентите под хипноза не се колебаят да ме поправят, когато погрешно интерпретирам техните изложения.
С нарастване на случаите в папката ми се научих на принципа на опита и грешката да задавам въпросите за духовния свят в подходяща последователност. Пациен­тите в свръхсъзнателно състояние не са особено моти­вирани доброволно да дават информация за цялостния план за живота на душата в духовния свят. Човек трябва да притежава правилния комплект ключове за различни­те врати. Накрая, знаейки коя врата да отворя в подходящия момент по време на сеанса, можах да усъвършен­ствам един надежден метод за достъп на паметта до различни части на духовния свят.
Колкото по-уверен ставах след всеки следващ сеанс, толкова повече хора усещаха, че не изпитвам притесне­ния от другия свят и чувстваха, че могат спокойно да говорят за него. Пациентите в моите случаи представля­ват мъже и жени, някои от които бяха силно религиозни, докато други нямаха някакви конкретни духовни вярва­ния. Повечето попадат някъде по средата между двете категории, всеки със своя философия за живота. Докато напредвах с моето изследване, с учудване открих, че веднъж върнати назад към тяхното състояние като души, всички пациенти показваха забележителна съгласува­ност при отговарянето на въпроси за духовния свят. Хората дори използваха едни и същи думи и картинни описания на разговорен език, когато обсъждаха своя живот като души.
Но тази еднородност на преживяванията при толкова много пациенти не ме възпря да продължа непрекъснато да сверявам изложенията на моите пациенти и да потвър­ждавам специфичните функционални дейности на душата. Имаше някои разлики в разказите при различните случаи, но това се дължеше повече на нивото на развитие на душата, отколкото на несъответствия в начина, по който всеки пациент по същество е видял духовния свят.
Изследването вървеше болезнено бавно, но с нарас­тването на броя на моите случаи, накрая получих рабо­тен модел на вечния свят, където живеят нашите души. Открих, че в размислите за духовния свят на душите на хора, живеещи на Земята, присъстват универсални исти­ни. Именно тези възприятия на толкова много и различ­ни хора ме убедиха, че техните изявления са правдопо­добни. Не съм религиозен, но открих, че в мястото, където отиваме след смъртта, има ред и управление, и започнах да разбирам, че съществува един грандиозен замисъл за живота и за това, което е след него.
Когато разсъждавах как най-добре да представя своите открития, реших, че методът на изследване на отделните случаи би осигурил най-описателния начин, по който читателят би могъл да оцени спомените на пациента за отвъдния живот. Всеки от подбраните случаи представлява пряк диалог между мен и пациента. Данни­те по случаите са взети от записите от моите сеанси. Целта на тази книга не е да разкаже за миналите животи на мои пациенти, а да документира техните преживява­ния в духовния свят, свързани с настоящия им живот.
За читателите, които може да изпитат трудности при възприемането на нашите души като нематериални обекти, историите по случаите, изброени в първите гла­ви, обясняват как са се появили душите и начина, по който функционират. Всяка история е съкратена до из­вестна степен поради ограничения в мястото и за да се предостави на читателя прегледна систематизация на дейността на душата. Главите са замислени така, че да покажат естественото движение напред на душата в и извън духовния свят, съчетано с друга информация за духовното.
Пътят на душите от момента на смъртта до следва­щото им прераждане ми се изясни след десетгодишно събиране на данни от пациенти. В началото се учудвах, че има хора, които си спомнят части от своя живот като души по-ясно от по-далечни периоди, отколкото от по-скорошните. И въпреки това, поради някаква причина нито един от пациентите не беше в състояние да си спомни цялата хронология на дейностите на душата, които съм представил в тази книга. Пациентите ми си спомнят определени аспекти от своя духовен живот съв­сем ясно, докато други преживявания остават смътни. В резултат на това открих, че дори с тези 29 случая не бих могъл да представя на читателя пълния обхват от ин­формация, която съм събрал за духовния свят. Поради това главите в книгата ми съдържат детайли и от други случаи, а не само от изброените двадесет и девет.
Читателят може да сметне въпросите ми в някои от случаите за твърде настоятелни. Когато пациентът е под хипноза, е необходимо да го насочваш в избраната по­сока. Когато се работи в духовната сфера, изискванията към стимулиращия са по-високи, отколкото е при спо­мените от минал живот. При транс обикновеният па­циент е склонен да позволи на своята душа-разум да се рее, докато той или тя наблюдава разкриващите се ин­тересни сцени. Пациентите ми често са ме молели да спра да говоря, за да могат да престанат да разказват какво виждат и просто да се наслаждават на миналите си преживявания като души. Опитвам се да бъда внима­телен и не прекалено структурален, но моите сеанси обикновено са единични и продължават по три часа, а има много да се разкрива. Хората може да идват отда­леч, за да се видят с мен, и после да не могат да се върнат.
Смятам, че си струва да видиш изражението на учудване върху лицето на пациента след като неговия или нейния сеанс приключи. Пред онези от нас, които са имали възможността действително да се докоснат до нашето безсмъртие, се очертава нова дълбочина в раз­бирането на себе си и на нашите възможности. Често, преди пациентите ми да се събудят, им внушавам под­ходящи спомени, върху които да размишляват след това. Чрез съзнателните знания за живота на своите души в духовния свят и за историята на физическото съществу­ване на планетите тези хора придобиват по-силен усет за насоката и енергията за живот.
Накрая трябва да спомена, че това, което ще проче­тете, може да подейства като шок за вашите сегашни представи за смъртта. Представеният тук материал мо­же да противоречи на вашите философски и религиозни вярвания. Ще има и такива читатели, които ще намерят подкрепа за своите настоящи убеждения. На други цяла­та информация, предложена в тези случаи, ще им се стори като субективна приказка, приличаща на научно-фантастичен разказ. Каквото и да е мнението ви, надя­вам се, че ще поразсъждавате върху изводите за човечес­твото, ако онова, което моите пациенти имат да кажат за живота след смъртта, е вярно.

следваща глава